химтрейд лого

Gap Seal

Използването на зъбни имплати при терапия на пълна и частична загуба на зъби води до все по – голям брой усложения и случаи на периимплантни заболявания, както и последваща загуба на устойчивост на импланта и остеоинтеграция. Според Branemark, остеоинтеграцията е способността на костта да се свърже с Endosteal имлант без натоварване на меките тъкани.
Успешното поставяне на имплант и устойчивостта му зависят от точни указания, добро планиране и изпълнение на протезната надстройка, умението на терапевта, но също такGapSeal-Applikator-Pа и хигиената на устната кухина на пациента.
Специално внимание се отделя на общата медицина(общо състояние, ниво на подхранване, възраст, настоящо лечение, метаболитни заболявания, хематологични заболявания, сърцето и състоянието на сърдечно-съдовата система, проблеми с костния метаболизъм, колагеноза, имплантът като потенциална бактериална среда и интраорално(анатомично неблагоприятна междучелюстна връзка, променена оклузия и функционални отношения, патологична находка в костите на челюстта, патологични промени на лигавицата, ксеростомия, макроглосия, нелекуване на останалите зъби, лоша устна хигиена. Противопокзания, които трябва да се разпознаят през диагностичната и подготвителната процедура.
Трябва да се вземат под внимание временни противопоказания като остра възпалителна болест или инфекция, бременност, временно ползване на някои медикаменти, стресови ситуации на тялото и ума и психически обусловени противпоказания като несътрудничеството на пациента и невъзможността му да разбере плана за лечение, употребата на алкохол или наркотични вещества, тютюнопушенето, неврози и психози, проблемни пациенти.
Въпреки че в многобройни клинични случаи успешното постявяне на имплант в дългосрочен план не дава гаранция за успех и липса на усложнения, е необходимо да се вземе под внимание факта, че усложнения са възможни дори и след успешното поставяне на импланта. Що се отнася до курса и поддържането на импланта, което означава остеоинтеграция на импланта и хигиена на устната кухина на пациента, биологични усложнения настъпват под формата на периимплантни мукозити и пери-имплантит, както и възпаления на меки и твърди тъкани.

Етиология и разпространение на периимплантни болести

Неуспехите при лечение с импланти могат да бъдат разделени в две категории – в началото, веднага след имплантирането и в края, когато реставрацията влиза в действие.Ранното отпадане на импланта може да бъде причинено от неправилна подготовка, бактериално замърсяване, възпаление на раната, неблагоприятна механична нестабилност на импланта след поставяне или създаване неадекватна тежест върху него. Късните случаи се появяват когато е налице загуба на остеоинтеграция на предварително стабилен и функционален имплант и е в резултат на прекомерно обременяване или инфекция.
Възникването на периимплантни заболявания е трудно да се определи, тъй като варират между 2 и 10% от всички случаи на имплантиране. В публикуваните изследвания се споменава, че появата на периимплантит стига до 48% при наблюдение в период от 9 до 14 години.

Има множество рискови фактори, които могат да доведат до развитието на периимплантни мукозити и периимплантити. Някои от тези фактори са: предишна пародонтоза, лош контрол върху плаката, остатъчен цимент, пушене, генетични фактори, диабет, оклузално претоварване, консумация на алкохол и заболяване на съединителната тъкан.

Разделение на периимплантните болести

Периимплантните мукозити са обратими възпаления, ограничени до меките тъкани около импланта без признаци на загуба на носеща кост, което е резултат от натрупване на плака. Гингивата и лигавицата около импланта реагират към инвазията на бактерии и се появяват видими лезии. В сравнение с естествен зъб разраняванията на лигавицата се разпространява повече и прогресира апикално, тъй като заобикалящата лигаваица около импланта съдържа по-малко фибробласти. Лигавицата около импланта е по-малко ефективна при ограничаване на лезии, свързани с плаката. Малкият брой фибробласти не произвеждат достатъчно колаген по време на подготовката, което води до по нататъшно разпространение на възпалението и проникване в мембраната около импланта.

Периимплантитът се определя като възпалителен процес, който се отразява на тъканта около остеоинтегрираният имплант и в резултат на това води до загуба на поддържащата кост и е следствие от развитието на периимплантните мукозити.Тъканта около импланта, за разлика от тази заобикаляща здравите зъби, регенерира по-бавно и прогресивните лезии, свързани с плаката, са по трудни за спиране.
Той се среща като последица от прегряване по време на остеотомия, имплант претоварване след имплант протезни рехабилитации и замърсяване на зъбни импланти по време на вмъкване. Radiollucency – рентгенологично визуализиране на намалена плътност на твърдите и меки тъканни структури във видимата коронарна част на импланта.

Ретрограден периимплантит

Ретроградният периимплантит се дефинира като клинично симптоматични периапикални лезии диагностицирани като radiolucency, който се развива скоро след поставяне на импланта. Това състояние за първи път е описано от Макалистър. Етиологията на състоянието може да се дължи на няколко причини: предварително съществуващо възпаление в основата на кореновия канал или в съседен зъб,чуждо тяло в рамките на костната тъкан или поставяне на имплант в заразен максиларен синус.
untitled1

Предотвратяване на периимплантни болести

Терапия на вече съществуващото състояние в периимплантните заболявания е изключително сложен процес и се провежда в няколко етапа. Като се вземат предвид известните причини за периимплант заболяванията, лечението се базира на комбинация от системна терапия с антибиотици и някои хирургически и нехирургически методи. Важно е да се отбележи, че вяко лечение на периимплантит е трудно и успехът и клиничните резултати са несигурни. След вкарването на зъбни импланти и започването на имплант-протетично лечение, пациентите трябва да бъдат информирани за значението на правилната устна хигиена. Освен редовното почистване е необходимо да се отстранява професионално меката и твърда плака с цел премахване бактериите като водещ фактор в появата на периимплантни заболявания. Една от най-известните и нови теории за възникване на периимплантни заболявания се основава на повторна инфекция на тъканта във вътрешността. Между импланта и надстройката има празнина, която може да бъде сведена до минимум, но не да се отстрани напълно. Според литературата, площта, която остава незапълнена е от 14 до 160 микрона е достатъчна за проникване на микроби от устната кухина, защото патогенните микроорганизми по-принцип са няколко пъти по-малки от съществуващата празнина между повърхността на импланта и надстройката. Колонизацията на микроорганизми настъпва веднага след фиксацията на протезната надстройка. Като се вземат предвид условията на топлина около импланта се дава възможност на микробите да се размножат. По време на дъвкателния процес, поради капилярните сили и микродвиженията, възниква размяна на течности между вътрешността на импланта и периимплантната тъкан. Този механизъм води до постоянна реинфекция, която най-често е причина за периимплантит. Дори най-прецизната точност при избор на имплант не може напълно да елиминира нуждата да добавите някои материали в него, за да се компенсира грапавата повърхност на импланта и надстройката.
Това е основната причина да се появят някои медикаменти за запълване на тази празнина, които да допринесат за превенцията на периимплантни заболявания – златно фолио, самовтвърдяващи се силицеиви материали, вазелин, антибиотични гелове, хлорхексидин гел, Pladur и Ledermix.
Независимо кой от гореизброените продукти се използва за лечение на тази важна област, трябва да се подчертае, че те са нестабилни и лечението е краткосрочно и е нужно да се повтори. Поради това, на база последните десет години от експериментална и клинична работа в университета в Дюселдорф, е разработен материалът наречен Gap-Seal от Hareg Werken, Дуисбург, Германия.
Материалът се базира на високо вискозна силиконова основа и съставки в комплексна комбинация с бактерицидни, фунгицидни и вируцидни свойства, което позволява дългосрочно меко и ефективно запечатване на имплант празнината.Имайки предвид, че не е възможно да се отстрани чрез измиване, но трябва да се постави механично, това е единственият материал, който гарантира дългосрочна защита от повторно заразяване на вътрешната част около импланта. Материалът е напълнен в предварително стерилни типчета с апликатор, който може да се автоклавира и това прави прилагането бързо и просто. Gap – Seal може да се приложи във всички етапи на поставянето на импланта.

Заключение

Тъй като голям брой перимплантни заболявания се появяват в резултат на инфектирана тъкан във вътрешната страна на импланта, изглежда разумно да се направи опит да се предотвратят заболяванията с помощта на наличните силанти(уплътнители) на празнини, базирани на високо-визкозни силикони между повъхрността на импланта и протетичната надстройка с цел предотвратяване и деактивиране на механизма за повторно заразяване на имплантната площ.